Аз съм нота от струна изплувала,
долови ме в клавиш на пиано,
в промеждутък от време бленувала
да засветя в очите си само.
Ти си мой необятен стремеж
път без изход в задънена улица,
за сърцето - умишлен палеж,
нелечимата женска приумица.
Между мисъл и чувства разкъсана,
когнитивен във мен дисонанс,
но се връщам за още нахъсана
мой неистов любовен романс! ...