В дланите си крия обич изконна,
слънце незалязващо в гръдта си,
с прошка дарявам вина неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна,
давам от себе си все безвъзмездно,
на доброто в човека докрай съм вярна,
зная безверието е фатално вредно.
Грозно прежурял е огън очите ми,
дните сковавала зимата ледена,
дъжд катранен е обсебвал небето ми,
нямо е стенела гордост приведена.
Танц нестинарски с вода съм покръствала,
калено несбъдване е пеело в мечтите ми,
мъртва била съм и пак съм възкръсвала,
знайте, жена съм, в това ми е силата!