Вървя по Женския пазар –
сергии криви,
дупки, камъни и тухли,
далечен спомен за бордюр
и тротоар,
надвесени ръждиви ламарини
с беззъбата усмивка
на немощен старец.
А отдолу купища домати,
чушки, мандарини,
струпана, полуизгнили
с тайната надежда да излъжат някой!
До сергиите – душици криви
в непрестанната борба
за евтин трик
и поредната измама
на фона на безпомощния вик
на поредния излъган
във помрачителната панорама!
Вървя и мисля
и мислите изтичат
като в изкорубен улей.
Възможно ли е в този
тъй напреднал, взискателен,
изтънчен свят
да е положена
подобна стряскаща карикатура,
подобна гробница на
разложение и похот,
афиш на немарливост
и на управленска немощ,
на тъмни далавери,
отречени от всякакъв закон,
на стъпкан в ъгъла морал,
на безхаберност
и егоистичен, пагубен нагон!
гр. София, 18.04.2013 г.
© Димитър Христов All rights reserved.