Дойдох от светлото сама при теб,
а мракът дните ми прегърна,
затули с шепи синьото небе
и няма светлина - за да се върна.
Простреля слънцето ми. Угаси го.
Превърна ме във пленница на мрака.
Задушно е и въздухът не стига.
От жал по мен и облакът заплака.
Затворена, не мога да обичам.
На „Вие" двете сме със тъмнината.
За любовта си жертвала бих всичко,
но любовта бих жертвала за свободата. ...