Жертвоприношение
Добър вечер, страннико късен. Влизай бързо,
не слушай вратата, че съска. Гребни
тая пепел от ъглите – като дим от цигара,
с черен нокът пиши в календара: осъден.
Колко те чаках – такъв строг, но добряк
като старец на пейка, забравен и ничий,
с врабчова скръб вгледан много назад,
дето шепнат невнятно мъртвите притчи.
Уморен си от скитане, от многото чакане.
Днес с дъжда над тревата си плакал,
утре – на гълъба тъжен ще върнеш дома, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up