Оставих ти очите си за спомен,
да те преследват, докато не изгориш
на кладата на мойто своеволие
и не започнеш името ми да крещиш.
На свойте чувства взех крилете,
отрязах ги - кой каза, че боли?
На любовта - откраднах й сърцето,
изядох го - и спря да ми тежи.
Сега съм лека и въздушна -
изпълнена с неистински лъжи.
Позна ли ме, когато съм бездушна?
Напомням ти на теб, нали?