Дълбоко въздух поеми!
Пак във мъка ще те давя!
Раните дълбоки скрий!
Пак със сол ще ги попаря!
Сълзите си горещи трий!
Да има за тогава!
Болката си тежка преглътни!
Аз ще ти подаря и болка нова!
За безсънни нощи не мисли!
И това съм обещала!
Душата си разбита намери!
Да мога пак кървяща да я оставя!
И после дали ме обичаш, или не,
не се чуди, защото аз съм тази,
която твоята любов остава.
Дори любовта ми болка да означава.
© Зорница Стефанова All rights reserved.
Никога не причинявай това на някой,каквото не искаш на тебе да ти причинят!Никога не бъди жестока към никой!Хубаво ,че си се опитала чрез стихото да изхвърлиш тази енергия от себе си,ако я задържиш в себе си лошо!