Dec 17, 2013, 10:54 PM  

Жестоко е 

  Poetry » Phylosophy
1000 4 12

Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.

Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.

Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.

Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център...

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Жестоко е да бъдеш лист отнасян
    във шепата на виещия вятър -

    Хареса ми. Младен ти си оставаш верен на стила в писането.много образно . изказ чудесен и различен което допълва твоята поезия.
    все по-далеч от своето начало,
    уловен в пипалата на безкрая.
  • Самотата и свободата вървят ръка за ръка..., ако искаме да ни се случи нещо хубаво, трябва да платим определена цена и да загърбим някои неща - за да се случат - другите, желаните...!!!
    Жестоко е да си съвсем свободен -
    в пространство безгранично да навлезеш,
    плувец зареян сред самата вечност,
    стопил се във студения ù център...
  • Жестоко е да бъдеш :
    "все по-далеч от своето начало
    уловен от пипалата на безкрая"
    Наистина си стигнал на смисъла безкрая.Поздравления ,Младене!!!
  • Благодаря ти за вниманието, че оцени и коментира този мой поетичен текст, Анелия. Писах го през 1991г. пред църквата Света Неделя. По-точно е да се каже записах го, защото буквално като сянка, пикирайки, се спусна над мен. Аз винаги си нося лист и молив /за всеки случай/ и успях да го запиша. В него се изреждат някои от най-жестоките неща в живота /от моя гледна точка/ по възходяща градация. Уви, човек може да е самотен и в затвора. Самотен и свободен са изобщо некорелативни понятия. Океанът на вечността ни праща вълните си под формата на време. Както всички същински неща и той е невидим за нас. Пожелавам ти, Анелия, много успешна нова седмица!

    Благодаря с голямо закъснение на Марина и Виктор! Извинете ме, но едвам сега виждам, че сте ме коментирали. Хубава нова седмица и за вас!
  • "Жестоко е" "да си самотна птица", "да си съвсем свободен" "сред самата вечност". За да си свободен, трябва ли да си самотен? А ако си самотен, това значи ли, че си свободен? А какво е вечност и безкрай?
    Прекрасен стих, даващ широко поле за размисъл.
  • Жестоко - дори перфектно...!!!
  • препрочитам. хубав свят. допада ми стила.
  • Скъпи приятели!
    Благодаря на всички ви едновременно за вашите положителни отзиви за "Жестоко е". Дано не ви обижда фактът, че изказвам обща благодарност.
    Но виждам, че в това коментарно поле, възможност за индивидуален начин да ви зачета, не е предоставена. Явно това е несъвършенство на сайта.
    Другият вариант е да влизам поотделно в личните ви профили. Това обаче ми изглежда като нарушаване на сакрален периметър. По тази единствена причина, която е в разрез с моите принципи, не прибягвам до подобна възможност!

    Желая на всеки един от вас вдъхновение и творчески успехи: Мисана
  • Браво! Замислящ, философски стих за свободата и самотата, които мисля вървят ръка за ръка! Поздрав!
  • Безприютна свобода...
    Препрочетох, попремислих!
    Поздрав!
  • Много дълбок стих! Благодаря!...
  • Още една творба, която пленява с дълбоки чувства и размили.
    Усещането за самота е жестоко и е убедително внушено чрез образите на цвете върху паважа, отнесен от вятъра лист, бездомна птица. Такава самота прави трудно поносима дори свободата в безграничното пространство...
    Тъгата е присъща на мъдрите личности, които търсят смисъла на човешкото съществуване.

    Но в навечерието на Празниците нека пуснем снопче светлина в душите си, Мисана!
    Спокойна нощ!
Random works
: ??:??