Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.
Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център...
© Младен Мисана All rights reserved.
във шепата на виещия вятър -
Хареса ми. Младен ти си оставаш верен на стила в писането.много образно . изказ чудесен и различен което допълва твоята поезия.
все по-далеч от своето начало,
уловен в пипалата на безкрая.