ЖЕСТОКО ВРЕМЕ
Наивно, чисто, палаво, красиво,
далечното си детство пазя в мене –
стоцветен щрих в прииждащото сиво,
най-светлото безкрайно приключение,
което в младостта ми продължава
и заличава границите ясни –
една несъществуваща държава,
миражна като сън.
И тъй прекрасна...
Нататък всичко тъне сред мъглите –
тревожно, шеметно и кръстопътно, ...