Създавах те от мене всичко давах,  

усилие и труд, и време.

Да бъдеш съвършена личност пожелавах,

почти успях ала се случи нещо с мене.

 

Запален бях, от огън пъхнат в жарта,

и в мигом бях скован към теб, изви виелица ужасна, а лед дебел

прахта от мен покри.

 

Тогава зърнах теб сред пламъците,

и леда ти беше точка със нормална амплитуда, затичах се към тебе аз

със скорост луда.

 

И тъко да те пипна с ръка изправи се пред мен стена:

Стена дебела и прозрачна,

стена, която взрив не би я разрушил.

Стена да бъдеш моята играчка,

стена, която толкоз време бях градил.