Като изстинала храна във мръсната чиния,
надвиснала над нас е грозна проклетия.
Тя е там.
В поройна нощ - скитник без подслон,
на улицата - куче, без храна и дом.
Жестокост подла ни ранява и убива,
готова е да ни обсеби, щом сами се поддадем.
Мразим и я храним да е жива,
грешката във себе си сме слепи да съзрем.
От омразата се ражда озлобена
и превръща се във сила.
Аз не бих приличала на нея... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up