-
Небето е родило сто слънца —
да светне дълго писана бележка.
Но пощенският гълъб окуця,
обръгнал на разделите човешки.
Под човката му впрегнала тела
бездумия земята ми тътрузи.
Но с пълно жило, яхнала пчела,
пристига с болка новата ми муза.
А аз се крия в длани на дете —
окъпани, очакващи и меки.
Нощта за тебе притчи ми плете. ...