Sep 28, 2008, 12:21 PM
Житейска максима
Планински връх попитали веднъж
от полята на стадата звънците -
на вятъра не се ли сърди, че
го брули и дъждът, а той им рекъл.
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето!
Със тази притча аз щурмувам времето,
макар че ме боли за младостта
и в себе си със кълн от семето
ще оцелявам с радостта.
Житейска максима това да е
на всички живи същества,
за мен, за теб и малкото дете,
да съхраним и себе си, и любовта!
от полята на стадата звънците -
на вятъра не се ли сърди, че
го брули и дъждът, а той им рекъл.
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето!
Със тази притча аз щурмувам времето,
макар че ме боли за младостта
и в себе си със кълн от семето
ще оцелявам с радостта.
Житейска максима това да е
на всички живи същества,
за мен, за теб и малкото дете,
да съхраним и себе си, и любовта!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
дано успеем, мила Джуди...все към слънцето...с обич.
-
Чудесно послание, Джуди!
-
Дано успеем!
Прегръдка, Джуди! -
чудесно е да ги съхраним...!
но не всички успяват за жалост...
прегръдки от вълчан, Джуди!!! -
Хареса ми...Поздрав!!!
-
Аве!
-
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето!
Само обърнатите към слънцето, могат да носят Любовта в душите си!
"Да бъде Светлина!"
Поздрав, за добротата и мъдростта, Джуди! -
Много мъдро Джуди.Във всяка възраст трябва да я има любовта.
Поздрави!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
