Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата.
Потъва в сивите окови.
Не крия твоя отпечатък.
А още в раните си ровя.
Пак съм в плен на мрачния художник.
Рисува в мен поредната гротеска.
Отровни сенки в сърцето ме спохождат.
Треперя, не достигайки човешкото. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up