Новото нахълтва като лакомо дете,
избутва старото и носи ни забрава,
животът като паяк мрежата плете,
от миналото само споменът остава.
Отминал дъжд е вечната тъга,
усмивката - залезе тя отдавна,
и ето, времето не помни откога,
играта с време спря да е забавна.
Безславно лута се нищожна паметта,
махалото и в смешен фарс застива,
изстинала на любовта гръдта,
да кърми безнадеждността отива. ...