Да си жив не е шега,
всеки ден болят крака.
Сутрин ставаш и се чудиш,
нужно ли е да се трудиш.
Щом на работа отидеш
и камарите с проекти видиш
плясваш ти с ръце и почваш
графици и срещи да нарочваш.
Всеки жив не дреме много,
а задачите си гони строго
на колегите си той помага,
с чиста съвест вечер той/тя си ляга.
© Лука Петков All rights reserved.