Малка стая с четири стени,
на всяка стена закачена картина.
Една от картините безцветна, уви,
изразяваше тъга, а беше толкова невинна.
Красиво момиче с тъжни очи,
с присвити устни, в опит за усмивка.
А по гладките бузи, капчици сълзи,
стичаха се бавно към нейната брадичка.
- Хей, момиче, спри да плачеш,
избърши тези сълзи.
Животът не е толкова лош,
не всичко е разбити мечти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up