Жива ли съм?
Да, жива,
....но времето е спряло.
Всяка крачка е цяла вечност.
Огледах се около себе си....
беше тихо, празно!
Погледнах към небето,
но и него го нямаше.
Черен облак беше заел
мястото на синевата.
Но защо жената отсреща
носи слънчеви очила!?
Може би само аз
не виждам слънцето ....
то беше спряло да грее
за мен отдавна....
Къде бях тръгнала....
Има ли къде да ида...
Седнах на една позната пейка
и погледнах в часовника.
Чаках ли някой...?
Седях с часове,
но никой не спря при мен.
Тогава отново се огледах...
Всичко беше нормално,
хората вървяха....
бързаха.....за къде ли....
И тях ли ги чакаше някой?
Всъщност мен
някой чакаше ли ме....
или аз чаках някого...
чаках го.....но той не идваше.
Странно....всеки път го чаках тук
............на тази пейка........
Станах и подължих....
Наоколо вече нямаше никой
Нямаше го и тъмния облак,
на негово място
бе изписано всякаш с кръв....нечие име..
Чие име?
Господи.........тоето име...
Нахлуха светлини от всякъде
един мираж.....познато лице....
и сърцето трепна....грешка....
Не беше ти....
Бе само мираж....
Теб никога повече няма да те има.....
ти каза “сбогом” и си замина........