Жива съм! Не вярваш ли? Жива.
С открито Сърце и Душа!
За някои - странна, за други – красива,
но истинска. Аз съм – това!
Първо маска захвърлих. Ненужна е.
После всички дрехи свалих.
Ти нещо остави – трудно е.
От голотата май се боиш...
Не плащам данък обществено мнение!
Плюя на разните правила,
за които Душата ми има съмнение...
Аз просто ще бъда Любима Жена!
Заставам сега на ръба на скалата,
Ще слушам единствено свойто Сърце.
Хей, ти! Дето измислил си правилата!
Виж ме! Разпервам за полет ръце!
Жива съм! Не вярваш ли? Жива...
Гола. Понякога малко сама...
Благодарна. Щастлива.
Правилата спазвам на мойта игра.
© Ирен All rights reserved.
Много, много ми хареса!
Поздрав сърдечен!