Празници светли - тъжна душа.
Вън вали - вътре боли...
Бога ми, не знам причина!
Пъстрите цветя са свели главици...
Не чувам хубавите гласове на птици...
Някак е заглъхнало около мен...
Само фонтанът навън ромоли...
Сякаш разбира, че ме боли.
Сякаш ми шепне думи добри...
Иска, сякаш, да ме ободри!
Ех, тази наша Жива Вода!
Толкова чиста! Толкоз добра! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Ние живеем на уникално място! Сякаш Бог го брани от Природни бедствия! Сполетелите ни не са от него! От нас са си! А водата помни. И доброто, и злото! Въпреки това, нашите управници продадоха къде в кеш, къде на консигнация, какво ли не от България. Държавата ни изчезва! Водата е свидетел! Тя помни! Готова е да помогне на всеки да се съвземе и да си защити своето. На мен ми помага! Винаги!