Feb 6, 2009, 8:35 AM

Живей! 

  Poetry » Other
1035 0 19

Пак се моля на страшните сънища,

да не мъчат и тебе, и мен.

Пак се моля на звуците в тъмното,

на дошлия във стаята ден.


Пак се моля. Без думи разплакани –

на Съдба, на Природа, на Бог.

Пак се моля за нещо, приятелю,

без да зная дори на кого.


Пак се моля... И пак съм на ръбчето

между думите и нещата.

Пак по-лошите в мене се връщат,

по-добрите минават оттатък.


 

Пак се мо...

Мой приятелю, жив съм!

Нощта палач смъква качулката:

- Хей!

Светлина във очите ми плисва

и ме в рамото бутва:

- Живей!

 

 

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??