Злато струи във косите ти.
Златен пламък във златни очи.
Златен прах полепва в душите ни,
само твойто златно сърце все още мълчи…
Страх е вселен в мисълта ти.
Страх от неясната тъмна стена…
Страшно е впит в сетивата ни
страх и вледеняваща, празна самота…
Любов ли? – гледаш очакващо…
Отчаяни мисли падат в краката ти.
А любовта е някъде тука – разплакана
ефирна и лека, невидимо-мека, ...