Живея още
И младостта ми си отиде,
но аз все още не старея.
И уж смъртта към мене иде,
а аз все още си живея.
Познавам - тялото более,
но пък душата ми е млада.
И още жар във мене тлее,
в живота търся аз наслада.
Снагата иска ми почивка,
но аз това не позволявам.
Отбягвам всякаква разпивка
и все душата си калявам.
Което със ръце не мога,
със разума си го постигам.
Доволен съм до днес от Бога,
че още края не достигам.
Със стих във ямб или хорея,
във радост, скръб или във мъка,
от всичко дребно аз здравея...
Не чакам скорошна разлъка.
Живота радост още носи
във стара плът с душата млада.
Живея мъжки- на откоси,
пред идващата смъртна клада.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Еее, какъв хубав финал!
Поздрав! -
Браво, Никола! Така те харесвам. Това подхожда на прекрасните ти стихове! Истинските поети не плачат, а ти си истински. Ведро настроение и хубав ден!Творбата ти отново е прекрасна и я оценям най-високо!
-
Така и трябва
-
Прекрасно е!
-
Живота ни носи радост, дори и към края, а душата тя винаги е млада. Поздрав за младежкия ти дух!!!
-
Хубава, мъжка поезия, непреклонна дори пред "смъртната клада"!
Харесах, Никола!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Трогнат съм от вашето внимание!Вдъхтовявате още повече!
Поздрави от мен и хубав ден на всички!!!!