ЖИВИ ФАКЛИ
Ден беше и за прошка. И отмина.
Дали пък ще разсъмне вече?
Сивее той пред пролет. И след зима.
За тебе, обич, бе наречен.
И днес е ден. Но ден ли е? Тъмнее.
В душата на синчеца също мръкна.
А всеки топъл порив да запея,
оставих днес във бялата си църква...
Свещиците изплакаха сълзите.
И восъчни телцата си склониха
пред теб, земя, а и пред дните, ...