Сякаш огледалото е живо,
/за всичко, смятам, е виновно То/.
Усмихвам ли се закачливо,
чаровно праща ми целувки сто.
Намръщена ли го поглеждам,
изгубила надеждата, гневлива,
следи ме скришом изпод вежди,
и с думи заядливи ми суфлира.
Със мен То плаче безутешно,
а после трие черните сълзи.
Проблясва и рисува цветно
в зениците, щом види там звезди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up