Jan 21, 2012, 5:02 AM

Живот 

  Poetry » Other
719 0 1

Най-силният  намери я, превзе я.

При досега изригнаха вулкани.

Прегърна силно и чрез нея

затвори всички стари рани.

 

Във цяло на едно прекрасно Ние

те двамата се сляха  без условия...

И дълго от целувките си пиеха

 безчасови, безплътни, без подобия.

 

Растеше  всяка тяхна клетка,

положена в матрицата  спирална.

И всеки следващ ден без сметка

 работеше... Да стане огледална.

.....

 

Под чуждите лъчи на  възхищение

дошлото време за Начало

погали съвършеното творение.

 И име на дете му  дало...

 


© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • харесва ми мелодичноста на стиховете ти
Random works
: ??:??