Dec 30, 2007, 8:11 AM

живот 

  Poetry » Phylosophy
564 0 0
на края на брега
стоя и чакам.
началото на пътя
стои пред мен и мене чака...
сипвам си още малко дъжд във шепа
и си мисля накъде ще ме отведе вятърът -
студен и топъл, мил и сух... такъв, какъвто трябва да бъде,
такъв, какъвто винаги е бил...
мирис на цветя и полет птичи
любовта е навсякъде около мен, отвътре и отвън,
хубаво ми става, леко мокро...
продължавам с бодра крачка напред. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Окоморе All rights reserved.

Random works
: ??:??