Живот

Sep 14, 2008, 8:56 AM

Poetry

501 0 2

Живот

В моята любов е твойта скрита,

твоята, Живот, опияняваща и шумна...

Понякога сама, свободна скитам

и виждам - можела да бъде тъмна.

Толкова разкош и изкушения предлагаш,

и също толкоз скръб и тишина,

за миг прекрасни обещания ни даваш,

и в миг превръщаш ги във пепел и тъма.

Отваряш ни незнайни, чудни порти,

за да затвориш неусетно други...

Едно тесте си с черни карти,

често незаслужено от него губим.

Къде започва твоето начало?!

Знаем. Знаем твоя край, Живот!

Безсилни сме пред теб, едно остава само -

да търсим твойта огнена любов!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-09-20T14:36:54+03:00

Търсиш ли още? Поздрави!
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

2008-09-14T09:21:34+03:00

Хубав стих, Теди! Хареса ми!
Поздрави!