Jan 9, 2009, 9:22 AM

Живот 

  Poetry » White poetry
689 0 3

Ти дойде. Появи се в живота ми така внезапно...

като лятна буря.

А толкова дълго те чаках...

И толкова много те исках.

Мое Аз, мое Ти, мое Всичко.

Сега си в мен,

а утре може би - над мен!

И не мога да не се усмихвам,

и не мога да не плача.

Какво ми струва да дам от себе си нещо...

Едно чудо, зрънце живот, посято с истинска любов.

Усещам те някъде дълбоко в мен.

И сякаш единствено затова съм живяла -

да дам живот на още някого.

© Теодора Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!Написах го малко след като разбрах,че съм бременна.Първият стих,посветен на Пламен...Нещо съвършено ново за мен.
  • "И толкова много те исках.

    Мое Аз, мое Ти, мое Всичко." !!!

    Чудесен стих! Поздрави, Теди!

  • Хубав замисъл, чудесно изпълнение!
Random works
: ??:??