ЖИВОТ
Душата ми, душата ми изгаря
на залеза на дните ми във здрача;
през листопадни есенни пожари
животът ми неумолимо крачи,
пронизва ме до кост мъглата гъста,
в ръждивата ми кръв се утаява,
а вятър мачка с нервни мокри пръсти
на облаците глината кафява.
Нощта посява сенки сред тревите
и тихо, като укор неизречен,
последен лъч от лятото се скита, ...