Постепенно пламъкът изчезва,
избледнява споменът за мойто детство чисто,
а сега жестокостта на битието го замества
и във бяг сериозен мислите си аз избистрям.
И пак загледан съм във точка сива,
и чудя се къде надеждата се там изгуби,
всичко свято, де що имах,
бе ми безвъзвратно взето, бях погубен.
В живота ми нахълтваха някакви си там персони,
целейки бавно света ми крехък те да разрушат,
и тогава нещастието започна неуморимо да ме гони,
позволявайки им лесно те да победят!! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up