Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората,
домът, тих е и двора.
Само нещо остава в сърцата,
нали сме живи, нали сме и хора...
Гледащи слънцето как си отива,
усмивка пробягва "Толкоз ни стига!",
семейство, другари двамина,
толкоз ни стига!... ...