Смърт - нощно поетесо, кажи ми, от какво се разплака, ти? 
Болка ли дойде непредвидена, или куршум те сполетя - ми кажи?
Може би в нощите тъмни, когато бях  просто дете. 
Сред вълците и черните врани, паднах на колене.  
И нощем дращих думи обидни, докато ревах като малко зверче...

Земя - ти кръгло, стъклено кълбо. 
От чий небосклон се появи?
Часовникът докато времето отброява,  
аз се рея над небесата ти. 
Но и пиша все в един и същи такт, докато годините отминават си...

Книга - колко знания ти ми подари,
колко пъти ме промени? 
С надеждата за любов ме сприятели
И с идеята за различния ме доближи...