Животът е като железопътна гара.
Всеки има си билет.
Чакаш ти, подпрян на бара,
дано да дойде скоро твоят ред.
Човек се ражда и умира бързо.
Неусетно някак времето тече.
Всеки търси свойта гара радост
и минава през беди безчет.
Животът е суров учител,
за школото му не всеки е готов.
Дори да паднеш, пак си победител,
защото всеки следващ ден ти дава шанса нов.