Живот

Mar 26, 2008, 1:06 PM

Poetry » Other

652 0 0

Животът е като железопътна гара.

Всеки има си билет.

Чакаш ти, подпрян на бара,

дано да дойде скоро твоят ред.

Човек се ражда и умира бързо.

Неусетно някак времето тече.

Всеки търси свойта гара радост

и минава през беди безчет.

Животът е суров учител,

за школото му не всеки е готов.

Дори да паднеш, пак си победител,

защото всеки следващ ден ти дава шанса нов.

Please sign in with your account so you can comment and vote.