Живот

Nov 30, 2008, 4:11 PM

Poetry » Phylosophy

697 0 3

ЖИВОТ

Съдба ли бе да я желаеш

и сън ли е да те отмине.

Не, вечна мъка на душа злочеста,

оплетена в злощастните сплетни

и разпри със живота.

И настояще съди за тъга,

а бъдещето плаче в самотата.

Живот, живот ти плащаш скъпо

спомени, мечтите вечни.

Облечен днес във царска плащеница,

а утре просяк за любов.

Кажи живот, какво желаеш ти?

любов и болка са ти днес сестрици,

а щастието - бебе пеленаче.

Живей, живот,

плати напразните надежди.

И утре ние в грозните одежди

последен валс да поиграем.

В нощта на минало жестоко

на бялата орисница съдбата.

Живот, живот,

прости и болки и неволи

подай ръка на паднал.

И в края на играта

във свята тога облечи се

да има мир душата,

в покои пред светлите надежди.

Please sign in with your account so you can comment and vote.