Посееш ли, ще пожънеш,
помогнеш ли, ти ще получиш.
А защо тогава все се молиш
на човек да случиш.
Щом съдбата връща доброто, което си направил.
Прощава, както ти прощаваш грехове, които си веч забравил.
Защо ти, свит във ъгъла и плах,
да излезеш пред света те страх.
Да не би защото вече ти не вярваш,
на отчаяние се ти отдаващ.
Забравил добрините, които ти си сторил.
Забравил злото, което си преборил. ...