Не виждаш ли, че всичко отминава.
Че сме прашинки във безкрайността.
Че безпощадно времето размива
и теб, и мен - реалността.
Не виждаш ли, че тука сме за кратко
с призвание, че всеки има цел -
каквото вземем от живота,
на другите стократно да дадем.
Ако не си наясно, смисълът изчезва.
Животът няма как да бъде самоцел.
Той просто трябва да си струва
до дъх последен, до предел.