Вървиш заблуден, мечтаеш насила,
за теб камбана бие със неясен звън.
Животът почва и да ти отива,
макар че дяволът почуква вън!
Понякога ухаеш непонятно,
но пак със обич те поглеждам.
Понякога и дишаш неохотно,
но пак любовните слова изреждам!
Как мога да си ида в този миг
и всичко да превърна в драма?
Нали животът е велик,
дори във своята измама!?