И ето, първата сълза кристална,
първият дълъг миг на самота,
първата прегръдка прощална
и почти две тъжни приятелски сърца.
Животът наш красив бе,
нежен като любовна поема,
енергичен като малко дете,
забавен като циркова арена.
Всеки миг ще остане в моето сърце,
вечен като мистичната Вселена,
с аромат на безкрайно люляково поле,
весел като тайната ни дилема. ...