Очите ми пресъхнаха от плач. Удавих младостта си във сълзи. Обичам да живея, но мразя този свят, изпълнен със омраза, смрад, лъжи!!!
Както снежинката превръща се във кал, земята кална като я обгърне, така душите ни покриват се със прах живота прашен като ги прегърне.
Обичам да живея, но мразя този свят. Обичам хората, но мразя пошлостта им. Обичам да обичам, но мразя чувствата, защото чувстваш ли, тъй лесно нараним си.
Права си-"Обичам да обичам, но мразя чувствата,
защото чувстваш ли, тъй лесно нараним си."но има ли нещо по-красиво от това да обичаш и да бъдеш обичан?Прегръщам те!6 за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хубав стих, Яница!!! Поздрави!!!