Усещаш ли ударите, чувстваш ли агонията?
Дори в дъха ми има болка, пронизваща сърцето.
Буреносен облак се стоварва върху мен,
единствено се чудя за какво ли съм роден?
Подлост и предателство, обграден съм от страдания,
обречена борба, до последния си дъх.
Виждам звезди в небето и изход в мрака,
ще ми се отново да въстанем,
но въпреки това ти устремено мълчиш.
Е, как се чувствам – като улично псе,
една скала в прибоя
обляна от потоци мръсотия, ...