Живот на примавера

Aug 31, 2017, 8:41 AM

Poetry

412 1 5

Живот на примавера

Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки.

Не нагрубих. И с всички бях добра.
Така не се и заредих със злоба.
Затуй навярно, чинно на гърба,
гайлето си ще отнеса във гроба.

Живяла съм разбрах, на примавера.
Пружинен звън в ушите ми свистя,
на който отговор така и не намерих.
Дали на себе си, ще мога да простя?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2017-09-02T18:24:27+03:00

На мен ми хареса, Мари Елен! Най-трудната прошка е да простиш на самия себе си. Поздрави!
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

2017-09-01T19:19:54+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-31T17:26:26+03:00

Дали? Мисля, че няма за какво да си прощава, а живота си да продължава!
valya_official (Valya Тodorova)

2017-08-31T16:40:17+03:00

Хубав стих, да. Но наистина е малко недовършен. Знаеш ли goblenka (Маргарита Ангелова), малко ми прилича на моето „МОРАЛНА ИЛИ СКАНДАЛНА“. Може би не може да си прости неизживените мигове.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-31T15:16:47+03:00

Хубав стих, но не разбрах, какъв е грехът ти.В описанието нямаш грях. Какво тогава да простиш?