ЖИВОТ НА СКОРОСТ
С ожулени колене и платненки пробити
епохи прелетяхме в неспирен галоп;
столетия ни бяха забързани дните,
в надпреварата с времето и за миг
не забавяхме орисания свой ход.
Глътка въздух ни вятърът беше,
вода пиехме от мътни поройни реки,
вечер заспивахме под юрган от звезди,
сутрин с изгрева хващахме нови посоки.
А колкото повече годините трупахме,
толкова повече под мишка ставаха дините. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up