Живот написан в много рани

Feb 1, 2014, 10:37 PM

Poetry » Other

388 0 2

Посягам към свещта недогоряла,
сълзите ù се впиват във дланта ми,
рисуват по плътта ù изгоряла
живота ми, написан в много рани.

Едната върху устните изгаря.
Остави я последната целувка
и спомена за нея да ме пари
на онзи грях със алената буква.

Друга пръстите беляза с огън,
останал от забравените ласки,
та всичко що докосвам да е болка,
заливаща ме с мрачните си краски.

Имам и една в душата болна.
Получих я, когато те изгубих,
та да се скитам празна и безволна
наказана за щастието, що погубих.

Последната сърцето ми гризе.
От нея най боли ме (до полуда).
Посягам с черните ръце
да го изтръгна...

Изгоря свещта и с нея тази лудост...

От един черен период,

в който с любовта

и щастието не бяхме

на ти...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sidi13 (Силвия Димова)

2014-02-02T15:16:21+02:00

Има и черни периоди, но виж какъв прекрасен стих е оставил!Поздрави!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2014-02-01T23:06:11+02:00

черните периоди раждат...