Живот от кръпки часовникът пробужда
в спомени - по един на всеки час,
летящи стъпки в тишината чужда,
бледа сянка в огледалното ми Аз.
Тъгувам без тъга, плача без сълзи,
искам и не искам, а времето лети.
Жадувам - докога, влача кървави стрелки,
търся и не търся отминали следи.
Надеждата оставих във времето прокъсано.
Любовта си запечатах, миг в едно сърце.
Вярата прошепнах в душата на дете,
а себе си откривам в мастило недописано ...