Nov 26, 2010, 10:28 AM

Живот по навик 

  Poetry » Other
760 0 10

По навик сутрин ставаме, работим,

по навик през света вървим.

И на живота ни просвирени са нотите -

не е романс, уви , не е и химн.

 

По навик със приятели общуваме.

Безлично сливаме се със тълпата.

Едни и същи сънища сънуваме.

По навик галим си дори  децата.

 

С любимите сме често монотонни -

не е любов, а чиста проба проза.

Признаваме си със смущение огромно,

че правим секс в една и съща поза.

 

По навик псуваме, когато ни обидят.

По навик все неправилно паркираме.

Живот по навик... Да му се не види!

Добре поне по навик... не умираме.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??