Крием себе си зад чужди идеали,

чужди мисли и чужди мечти...

чужди... а ние какво сме дали?

Нищо! И в очите ни нищо блести.

Живеем живота си сякаш назаем

и какво искаме сами не знаем.

Безлични и бледи, ний вечно се скитаме

да видим всичко и всичко да опитаме.

Безделници, с погледи празни,

души ограбени и тела уморени.

Сякаш мълния от погледи ни погази

и човешките болки са над нас сгромолени...

И грозен е този живот и таз мисъл,

тъй грозно е всичко край нас,

животът за нас просто има ли смисъл?

Та нали Земята ще се върти и без нас?!

Суетници, себе си дали под наем,

с пари и коли завъртяхме света...

А колко сами сме, дори и не знаем,

и с кални обувки ний тъпчем в мъгла...