Нима живота за теб е една смешка,
нима за теб всеки е поредната пешка.
Обичаш кръвта си, мразиш плътта си.
Целуваш небето, плюеш по земята.
Кълнеш ни на сляпо, спиш ни в леглата.
Търсиш правда, изгаряш ни на клада.
Очакваш прошка, а ни режеш гърлата.
Изричаш име Господно гласно,
но изглежда на тебе не ти е ясно.
Нека ти го заявя гласно,
преди да е станало опасно.
Живота ти погрешка беше,
съдбата сам ковеше.
Изглежда ти сега си за смешка,
превърна се в поредната пешка.
© Красимир Иванов All rights reserved.