Jan 28, 2011, 9:40 PM

Живот в бутилка 

  Poetry
1927 0 44

Живот в бутилка

 

„Моряче”,

Кой ли вятър ме довя…

Заседнал на скалите днес

се давя в ром.

Седя.

 

Докле сърцето ми мъжди

закотвено -

разбит,

писмо ти пиша...

и туй шише,

как тежко е -

без дом,

след всяка буря…

 

Писмото? -

вътре ще го туря.

 

Знам,

пия зер -

нужно ми е празно…

и в мен -

споделям с теб,

защото мъчно е -

проказно.

 

Какво ми струва ли?!

Не ставай смешен…

само адреса ти не зная!

Ако е грешен… -

морето ми е куриер,

затуй,

за таксата нехая.

 

Да-а…

пиша.

 

Облак прикрил е ярките мечти -

едвам се диша.

От фара ми люти -

на дим…

с опърлени души -

едвам хриптим.

Нямат посока мъртвите вълни,

навели са перчеми отвисоко.

И теб те няма тук, нали?

Над Фамагуста едрите звезди…

дали са синеоки?

Моля те, кажи…

 

Мълчиш.

 

И чайките крещят!

 

Дали сгреши?! ... 

 

Светлото бъдеще -

несбъднат сън ли бе

или измама?

А днес…

значение -

май няма.

 

Компасите - по пладне лъжат вече.

Объркват пътищата -

някак отдалече…

залязват сутрин

и изгряват вечер!

Планетно малки сме -

човечец до човече.

Фатално ни привличат с драми!

Добре сме -

по крайниците с нишки изтъкани,

се движим в такт -

марионетки.

Но от четвърт век

сме без моторни песни,

а някакъв кючек…

и идеали -

кой от кой по-лесни.

 

Няма Север,

няма Юг…

с посоките – до тук!

Стрелките сочат изток – запад.

Магнатите

ще ни излапат -

любезни…

С мними лозунги за демокрация,

щом влезем

в полюсната гравитация -

на себе си,

по-малко сме полезни.

Стагнация

и криза,

от орбита излиза…

хаос.

 

Дори и оправдание май няма

за немотията, така голяма.

Нима оказахме се мързеливи

или тъй просто -

пречим, че сме живи…

излъгани, за кой ли път,

със приказки – банални и красиви.

Защо не спрат

пророците лъжливи,

куп сребърници да секат… -

от наща вяра,

в матриците си за поквара.

 

Все вярваме на други…

и в заблуди,

заблуди,

луди! -

зелниците не изядохме…

Защо на тях,

на ситите ги дадохме?

 

Все по-угрижен вече скитам.

Кога на себе си ще вярваме? -

започнах често да се питам…

 

Ти чул ли си „Моряко”, че откриха

патрони – от онези,

що вярата разкъсват…

на протези.

И без пирони,

без звезди,

без кръстове дори…

разпънаха ни и разкриха -

рани,

жестоки и ненужни,

изтерзани…

Защо ни нараниха -

че хора сме били… ?!

А не желязо -

както беше казал.

 

Човеци! -

вече не звучеше гордо.

Пробойна във живота!

SOS!

Потъваме!

Завода е ограбен…

няма квота

за толкоз много хора.

И умора -

морна,

мор…

Като капак и морска сол…

кръвта изгаря – непокорна!

А наказателната рота -

не затвор

и не разстрели,

ни отброява дните -

оскотели,

с превръзки на очите -

бели,

до бяло нажежени -

обгорели,

стаили пламъци смарагдово зелени -

жадуват изстрел,

в своите амбразури…

Но няма ли граната кой да тури?!...

и да взриви нелепия живец…

Но не със зрелища

и не със хляб…

 

Свинец!

 

 

Гризат ме…

червеите - не стават пеперуди,

не ще отлитнат…

Във времената груби

животът ни подритнат,

по сизифски -

търкаляме в заблуди.

Крачка след крачка -

глобус от полуда,

който не иска никой да го мачка!

 

Юди-и!

 

Дори във бездната с глава надолу!

В най-черните ми дни,

парите бели -

дерат от тялото ми голо,

по кожи три !

Били дебели.

Не знам,

не знам,

не знам…

Такава ли е свободата?

Дали съм сам?

Душата тлее

и ме е срам -

перо държа…

а меч ръката ми копнее!

Със острие -

изсекло векове ръжда,

във вярата ми волно да изгрее,

подир дъжда.

Ех, как ми се живее!

Бих литнал -

дори без ракета в небето…

 

В което…

ме научи да кръжа.

 

*

 

От божества, така сътворен е светът,

със всичките там -

седем небета!

Но нека и те да четат! -

че зорлем едно ще ми трябва…

из път.

Знам, някой ден -

поета ще иска вендета!

Тогава страхът -

и прахът -

и стихът -

ще затворим,

изпили живота… в шишета -

завета свой -

последния волен хабер!

Записан навярно,

без фитил и без кръв.

Но повярвай ми!

Не и с клишета.

 

 

Морето е мой куриер…

 

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отчайващо си прав, Боре!
    Разтърсва твоето откровение!
    Благодаря!
  • Привет, Ваня! Душата ми е в този стих и ти благодари!
  • Прочетох многократно....
    Как се коментира такъв стих?? Остави ме без думи! Благодаря за това, че ме накара да се замисля, и да си задам куп въпроси. Поздравявам те!
  • Благодаря ви, Писмото пътува - морето... и вие сте мои куриери!
  • "Нима оказахме се мързеливи
    или тъй просто -
    пречим, че сме живи…"

    Прекрасен стих! Аплодирам те!
  • Боби, Маги, благодаря ви, че ми писахте!

    Обичам да си пиша с поети,
    но дните са така заети!

  • Браво, Борис!
    аплодисменти за позицията и за
    великолепното стихотворение..
  • Поздравления! Умееш да вълнуваш!
  • Благодаря ти, Любо, приятелю! Всяка топлина - непоследвана от сметка е добре дошла!
  • Разхождайки се в морето откровения намерих бутилка с писмо и четох бавно ...Благодаря Боре!!!Усмивка и топлинка в този студен ден!!!
  • Трябва да издадеш книжка с коментарите си! Прекалено са бисерни Че и гроздови, понякога.
  • Тошко, какво ме съветваш?! Да му напиша SMS или телеграма! Нито номера знам, нито адреса, затова написах цяло писмо. Колкото до бутилката - не беше голяма... ама какъв дух имаше!
  • Дългичко, ама хубаво. Дано и бутилката да е била така
  • Благодаря ви, че прочетохте личната ми кореспонденция, Галина, Илко, Нина, Росица, Веси, Радка, несравнимо е усещането, че водиш разговор с безсмъртната душа на Вапцаров! Макар, че изглежда като монолог, всъщност не е така, защото той е казал каквото е имал да каже...

    Говорим
    двама с Вапцаров
    на тема:
    "Животът във новото време"...
  • Като от дупка ме изкара този стих!
    БЛАГОДАРЯ!
  • Чудно е, Боре,
    харесах много!!!
    Поздрав и от мен
  • Сляпата вяра - слепи ги ражда! Не бива да спираме да питаме... макар, че не получаваме желаните отговори!
    Ако вярваш без да се съмняваш, то значи вярата ти е сляпа... а това повече прилича на любов! Че кой иска любов от политиците... освен брачните им партньори?!
    Спрем ли да търсим, едва ли някога ще доживеем достойни хора да ни управляват...
  • За съжаление рядко получават желания отговор.
  • Дали някога ще получим желаните отговори ,Борисе!?!?
    Поздрави !!!
  • Браво!
  • По Вапцаровски - гневно и оптимистично!
    "Знам, някой ден -
    поета ще иска вендета!"
    Никой не може да ни отнеме "едрите звезди над Фамагуста" !

  • Морето е най-верният куриер - винаги намира бряг...
    Комплименти за проникновението, Боби!
  • загубих и ума, и дума, и въздух, и всичко
  • Отново остра пика в сърцето на действителността!Много силно!Поздрави!
  • Благодаря ви приятели за подкрепата!
    Чувал съм за двама, които след казаното завършвали с: – „Вервайте ми” и „Вярвай в Мен”! Всъщност единия е бил Цар, а другия, когото нямам честта да познавам лично е Човек, само по майчина линия!
    Най-истинска не е онази вяра, която ни моли или нарежда, а тази която дава отговор на въпросите ни!
  • "Той пеел човека."
    Харесах!
    Поздрави.
  • Класика!!! Очарован съм... Поклон!
  • Браво - това е истинско гражданско стихо!
  • Браво, Боре!!!
    Браво, Борисов!!!
  • Чудесен стих!
    Четох и вниквах в мъдростта на Поезията ти, Борисе!
    Светло да ти е!!!
  • Поздравления за безкомпромисната гражданска позиция! Настръхнах, докато четях!
  • Аплодисменти и поклон! Все едно четох Вапцаров - прероден! Силно, ярко, злободневно...
  • Силно и много въздействащо!!! Малко е да кажа, че ми хареса! Аплодисменти, Борис!
  • Браво! Силен, добре написан стих!

    Много ми хареса!
  • Майчице мила!
    Слагам си го във Фейсбук.
  • Няма никакво съмнение - морето е твой кумир! А след като прочетох това - и мой!
  • Хареса ми това съпоставяне на ценностите с позоваване на образци в литературата - силно и въздействащо! И с много патос написано! дано повече прочетат!
  • Силно!!! Поздрави!
  • Борис! Приеми горещите ми аплодисменти за тази бойка поема, за гражданската ти позиция, за светлата Вапцаровска вяра, която възвърна у мен! След Пеньо Пенев не съм чел по-хубаво нещо до днес. Извини ме за патоса, но всичко това го почувствах до болка ясно след прочита на "Живот в бутилка". Щастливо плаване в дълбокото море на поезията и попътен вятър!
  • Ама това изобщо не е за шише!!!Направо си е за ракета,та дано в звездните ширини стане достояние на космическите нации!Че нашата черна поема ще разбърка цялата звездна система!
  • Няма оправдание за насечената вяра... и за още много неща в съвременния живот... А как ни се живее!!!

    Поздрав!
  • Бих литнал -

    дори без ракета в небето…



    Много силен стих!С поздравления за гражданската позиция!
  • Благодаря, Лейди Зодиак... получавате бутилка за двама!
  • Не, този път не мога да се сдържа!
    Браво за идеята, за позицията и за всичко останало!
    Да, нямаме оправдание за малодушието и за мълчанието...и за...превръзките на очите. И ще ни тъпчат... и ...още и още.КОЛКО ОЩЕ?
Random works
: ??:??