Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря.
А ти пръскаш от своя прашец цветен
по чуждите здрави, зелени градини.
И техните малки пчелички съзнания
събират прашеца зловреден
и вместо сладък мед произвеждат
блестящи кристалчета опиоиди.
Така заради всички лоши, мръсни помисли
организма бавно започва да гние, погива.
Не след дълго взимаш нова жлъчна опиоидна доза,
а от цялата злоба избиват ти гадни пришки.
По цялото тяло натрупват се болни кисти.
И черният катран от тъма като кръв залива
всеки твой вътрешен жизненоважен орган.
Ето го и краят, часът ти сетен удари.
Затваряш очи и издишаш леко едва.
Няма ги вече мъките, нито болежките.
Настъпи момента, в който ти се прощават
всичките жалки и неприятни грешки
после те мирен полагат в ковчезите тежки.
Твоите останки тленни
биват дълбоко заровени.
Храна си за цветята,
живот в кръговрата.